Чилингиров, Асен

Чилингиров, Асен

Дата рождения

1932

Место рождения

София, Болгария

Дата смерти

27 июня 2022 года

Место смерти

Берлин, Германия

Гражданство

Научная сфера

искусствоведение
культурология

Место работы

Институт охраны памятников культуры
Берлинский университет имени Гумбольдта
Лейпцигский университет

Альма-матер

Берлинский университет имени Гумбольдта

Известен как

искусствовед и культуролог

Асе́н Чилинги́ров (род. 1932, София, Болгария — 27 июня 2022, Берлин, Германия) — болгарский искусствовед и культуролог. Один из авторов 7-томной «Энциклопедии искусства» (нем. Lexikon der Kunst), 11-томной «Энциклопедии средневекового искусства» (итал. Enciclopedia dell'arte medievale) и 119-томной «Энциклопедии художников всех времён и народов^[de]» (нем. Allgemeines Künstlerlexikon. Die Bildenden Künstler aller Zeiten und Völker).

Биография

Родился в 1932 году в Софии.

В 1965 году переехал в Берлин.

В 1971 году получил искусствоведческое образование в Берлинском университете.

В 1971—1998 году — научный сотрудник Института охраны памятников культуры.

В 1973—1998 годы читал лекции по истории болгарского искусства в Лейпцигском университете и в Берлинском университете.

Являлся сторонником маргинальной теории автохтонного происхождения болгар^[bg] Ганчо Ценова^[bg].

Награды

• Почётный знак Министерства культуры Болгарии „Золотой век“ за вклад в болгарскую духовности и культуру и популяризацию богатого культурно-исторического наследия страны. Церемония награждения прошла 4 декабря 2020 года в Посольстве Болгарии в Берлине.

Научные труды

Монографии

на болгарском языке

• Дърворезбата на Митрополитската черква в Самоков: монография. — София: Български художник, 1964. — 120 с.
• Българската миниатюрна дърворезба: монография, 1966. 124 с. (машинопись)
• Църквата „Св. Никола“ в село Марица: монография. — София: Български художник 1974. — 159 с.
• „Църквата „Свети Никола“ в село Марица". София, 1976.
• „Романското изкуство“. — София: Български художник, 1977. — 135 с.
• Стенописното наследство по българските земи, монография. Берлин, 1989. — 240 с. (машинопись)
• Иконите на Захари Зограф в църквата при конака на Зографския манастир в Кария, Света гора. — София 1998. — 340 с.
• Беинса Дуно, Учителят за Словото (Съставителство и редакция). София, 1999. — 160 с.
• „Църквата „Св. Герман“ до Преспанското езеро“. Берлин, 2001. — 314 с., таблици I-L, схеми 1-5.
• „България/Византия/Русия“, сборник-статии. Берлин 2002. — 158 с.
• „Готи и гети“, сборник-статии. София, 2005.
• „Готи и гети“ – II сборник-статии. София, 2007.
• „Българската архитектурна школа“, сборник 1 – Изследвания. Берлин, 2007.
• „Българската архитектурна школа“, сборник 2 – Изследвания. Берлин, 2007.
• „Цар Симеоновият Съборникъ от Х век. Изследвания“ I. Берлин, 2007.
• „Цар Симеоновият Съборникъот Х век. Изследвания“ ІІ. София, 2008.
• „Вулканите, наводненията, археологията, политиката“. София, 2010.
• „България и покръстването на русите“. София, 2011.
• „Кой е дарителят на Ивановските стенописи“. София, 2011.
• „Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I“, София, 2011.
• „Албански дневник 1986“. София, 2011.
• „Софийската „Света София“ и нейните мозайки“. София, 2011.
• „Охридската „Света София“ и нейната датировка“. София, 2013.

на других языках

• Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien. — З-е изд. — Мюнхен: C. H. Beck, Берлин: Union-Verlag, 1979. — 404 s.
• Bulgarien, Kulturgeschichte. — 2-е изд. — Лейпциг: Prisma-Verlag, (1986, 1987). — 346 s.
• Christliche Kunst in Bulgarien [Християнско изкуство в България]. — Berlin: Union-Verlag, 1978. — 300 с.

Учебные издания

• Архитектурата и изобразителното изкуство от началото на ХIХ век до Първата световна война в Югоизточна Европа, цикъл от 20 лекции, изнесени през зимния семестър 1971/1972 г. във Факултета по история на изкуството на университета „Карл Маркс“ в Лайпциг (машинопис)

Статьи

• Българската миниатюрна дърворезба // Изкуство. — ХVI/1966. — № 10. — С. 36—41.
• Alte bulgarische Holzplastik [Стара българска дърворезба] // Bildende Kunst. — 1966. — № 6. — С. 309—312
• Bulgarische Holzplastik des Mittelalters [Българска средновековна дърворезба резюме от доклад пред Изкуствоведческото дружество в Западен Берлин, изнесен на 16 I 1970 и пред Научната лектория на Държавните музеи в Източен Берлин на 26 ХI 1969] // Sitzungsberichte der Kunstgeschichtlichen Gesellschaft zu Berlin, Neue Folge, Heft 18, Berlin 1970. — С. 5—11.
• Schöne Formen in ihrer Zeit [Красиви форми в тяхното време цикъл от 19 научнопопулярни статии, илюстрирани със цветни фоторепродукции, посветени на историята на приложното изкуство] (Für Dich, 1971, № 50-52; 1972, № 2-9 и 17-25)
• Dürers Graphik – Ihr Einfluss auf die Ikonographie der christlich-orthodoxen Kunst in der Postbyzantinischen Periode [Графиката на Дюрер и нейните влияния върху иконографията на източноправославното изкуство през поствизантийския период доклад пред Международната конференция по случай 500-годишнината от рождението на Албрехт Дюрер, Лайпциг, 31 V 3 VI 1971] (Albrecht Dürer – Kunst im Aufbruch, Vorträge der kunstwissenschaftlichen Tagung mit internationalen Beteiligung zum 500. Geburtstag von Albrecht Dürer. Karl-Marx-Universität, Leipzig, 31. Mai bis 3. Juni 1971, Herausgegeben von einem Kollektiv unter Leitung von Ernst Ullmann, Leipzig 1972, c. 123-131). Превод на руски език: Влияние Дюрера и современной ему немецкой графики на иконографию поствизантийского искусства (Древнерусское искусство. Зарубежные связи. — М.: Издательство Наука, 1975. С. 325-342)
• Hagiographische Überlegungen zu Boris und Gleb (Zum Problem der hieratischen Zuordnung der russischen Kirche vor 1037), [Агиографията на Борис и Глеб и проблемът за йерархичното подчинение на руската църква преди 1037 година доклад пред Международния симпозиум на Комисията за изследване на славянските култури в средновековието и на Отдела за история на СССР, организиран от Националния комитет на славистите в ГДР и Университет Мартин Лутер в Хале/Заале, ГДР, 24-26 VI 1980 (непубликуван). Превод на български език в: А. Чилингиров, България / Византия / Русия – Изследвания на средновековната култура, Берлин 2002, с. 21-83.
• Über die Datierung einer Ikone vom Rila-Kloster [За датировката на една икона от Рилския манастир] (Eikon und Logos. Beitrдge zur Erforschung byzantinischer Kulturtraditionen, Konrad Onasch zur Vollendung des 65. Lebensjahres =Martin-Luther-Universitдt Halle-Wittenberg, Wissenschaftliche Beiträge 1981/35 k6, II, Halle/Saale 1981, c. 291-298.
• Eine byzantinische Goldschmiedewerkstatt des 7. Jahrhundert [Едно византийско златарско ателие от VII век доклад пред Международната научна конференция във връзка с изложбата „Късноантични и ранновизантийски сребърни съдове от Държавния Ермитаж в Ленинград“, Източен Берлин, дворец Кьопеник, 20-21 III 1979] (Metallkunst von der Spätantike bis zum ausgehenden Mittelalter, Herausgegeben von Arne Effenberger =Schriften der Fruhchristlich-byzantinischen Sammlung I, Berlin 1982, c. 76-89)
• Bulgarische Monumentalmalerei des 13. Jahrhunderts [Българската монументална живопис през ХIII век доклад пред международния колоквиум на тема „Монументална живопис на Зрелия феодализъм в зоната на византийските влияния. ХII-ХIII век“] (Wandmalerei des Hochfeudalismus im europдisch-byzantinischen Spannungsdfeld. 12. und 13. Jahrhundert, Herausgegeben von Heinrich L. Nickel – Protokolband des Internationalen Kolloquiums, 24.-27. Mäz 1981, Halle, c. 170-187 =Martin-Luther-Universität Halle-Wittenberg Wissenscahftliche Beiträge 1983/14 (H 3), Halle/ Saale 1983)
• Традиция и нови идеи в българското средновековно изкуство (Първи международен конгрес по българистика, София 23. V 3. VI 1981, Доклади. Българската култура и взаимодействието ѝ със световната култура. 1 Културата на средновековна България, София 1983, с. 17-33)
• Probleme der Kirchenorganisation und der christlichen Kunst im westlichen Balkanraum während des Frühmittelalters [Проблеми на църковната организация и на християнското изкуство в западната част на Балканския полуостров през ранното средновековие доклад пред Колоквиума на Секцията по византинистика при Академията на науките на ГДР на тема „Das VII. Ökumenische Konzil von Nikaia (787) und seine Bedeutung für die Entwicklung der byzantinischen Kunst und Kultur“ (VII Вселенски събор в Никея и неговото значение за развитието на византийското изкуство и култура), Берлин 16.03.1987 г. (непубликуван). Превод на български език в: А. Чилингиров, България / Византия / Русия – Изследвания на средновековната култура I, Берлин 2002, с. 1-20
• Überlieferung und Innovation in der mittelalterlichen Kunst Bulgariens [Традиция и новаторство в българското средновековно изкуство] // Arte Medievale. 4. 1/1988, С. 65-99.
• Zur Datierung der Sophienkirche in Sofia und ihrer Vorgängerbauten sowie deren Bodenmosaiken [За датирането на софийската черква „Света София“ и нейните предшественици, както и на техните подови мозайки доклад пред Международния колоквиум на тема „Изкуството в източните области на Византийската империя през времето между Юстиниян и арабската инвазия“ в Държавните музеи на Източен Берлин, 18-19 февруари 1988 (непубликуван). Съкратен текст, допълнен с нова библиография в: Arte d’Occidente. Temi e Metodi. Studi in onore di Angiola Maria Romanini I, Roma 1999, c. 61-70)
• Българската средновековна архитектектурна школа доклад пред II Международен конгрес по Българистика, София 23 V 3 VI 1986, (II Международен конгрес по Българистика София 1986, Доклади, 16. Изобразително изкуство и архитектура, София 1988, c. 129-136)
• Bemerkungen zur Paläographie der Inschriften auf den mittelalterlichen Fresken Bulgariens [Бележки върху палеографията на надписите към средновековните български стенописи доклад пред Колоквиума на Комисията по Византология при Академията на науките на ГДР на тема „Paläographie, Kodikologie und Inkunabelkunde in ihrer Bedeutung für die byzantinische Forschung“ в Германската държавна библиотека в Източен Берлин на 11 януари 1989 (непубликуван). Превод на български език в: А. Чилингиров, България / Византия / Русия – Изследвания на средновековната култура II, Берлин 2002 (под печат)
• Едно строително ателие от югозападната част на Балканския полуостров през първата трета на ХIХ век доклад пред VI Конгрес по Балканистика, София, 30 VIII 5 IХ 1989 (Македонски преглед XXIII/2000, № 3, с. 117-126)
• Die hellenistische Tradition der mittelalterlichen Kunst Bulgariens [Елинистичната традиция в българското средновековно изкуство доклад пред ХIII Международен Археологически конгрес, Берлин, 24-30 VII 1988] (Akten des XIII. Internationalen Kongresses für klassische Archäologie, Berlin 1988, Berlin 1988, c. 581-583, Taf. 90, 3-4)
• I rapporti culturali fra Roma e Bulgaria durante il Medioevo e la tradizione classica nell’arte bulgara [Културни връзки между Рим и България и античната традиция в българското изкуство доклад пред международната конференция на тема „Рим център на културата от Античността до ХV/ХVI век“, Рим, 25-30 ХI 1985] (Roma – centro ideale della cultura dell’Antico nei secoli XV e XVI. Da Martino V al Sacco di Roma 1417-1527, a cura di Silvia Danesi Squarzina, Milano 1989, c. 59-68)
• Die Christianisierung Russlands und Bulgarien [Покръстването на Русия и България доклад пред Междудисциплинарния и Икуменически Симпозиум „Хиляда години от покръстването на Русия Русия в Европа“, 13-16 април 1988 г., Хале/Заале, ГДР (Tausend Jahre Taufe Russlands. Russland in Europa. Beiträge zum Interdisziplinären und Ökumenischen Symposium in Halle/Saale, 13.-16. April 1988, Herausgegeben von Hermann Golz unter Mitarbeit von Axel Meißner und Peter Weniger, Evangelische Verlagsanstalt, Leipzig 1993, c. 423-468). Превод на български език в: А. Чилингиров, България / Византия / Русия – Изследвания на средновековната култура, Берлин 2002, с. 129-158, табл. I-XXIV
• Нови данни за строежа на Съборната църква в Зографския манастир, Света гора // Македонски преглед. XXIII/2000. № 4. С. 121-138.

Энциклопедии

• Lexikon der Kunst, Band 3, VEB E. A. Seemann Verlag Leipzig, 1975
  • Статьи: Madara; Makedonische Schule; Malerbuch vom Berge Athos; Manasija; Manasses-Chronik; Maniera bizantina; Maniera greca; Marica; Marinow, Nikola; Markow, Marko; Markov-Kloster; Matejče; Melnik; Meteora; Mileševa; Milew, Iwan; Miličević, Kosta; Millet, Gabriel; Milunović, Milo; Milutin-Schule; Miroslav-Evangeliar; Mirtschev, Nikola; Mistra; Mitow, Anton; Mladenow, Naum; Mladenow, Petər; Morava-Schule; Moskau; Mrkvička, Jan Václav; Musen; Nagyszentmiklуs; Nenow, Iwan; Nerezi; Nessebar; Nesterov, Michail Wasiljewitsch; Nikolow, Andrea; Nikolow, Nikola; Nikopolis ad Istrum; Niš; Ochrid; Odysseus; Ostromir-Evangelium; Owtscharow, Georgi; Pawlowitsch, Nikolai; Panagjurischte; Panajotow, Panajot; Panselinos, Manuel; Parsuna; Pawlowsk; Peč; Penthesilea; Pereslavl-Saleskij; Peruštiza; Petrović, Nadežda; Petrow, Ilija; Petrow, Nikola; Philosophen; Pimen vom Kloster Sograf; Pliska; Plowdiv; Poganovo-Kloster; Pomorie; Poreč; Presbyterium; Preslav; Prespa; Prilep; Prizren; Prochor von Gorodez; Proskynetarion; Pskow; Pula; Pyxis
• Lexikon der Kunst, Band 4, VEB E. A. Seemann Verlag, Leipzig 1977
  • Статьи: Račić, Josip; Ras; Raška-Schule; Ravanica; Ravenna; Refektorium; Rila-Kloster; Roerich, Nikolai; Rogozen, Schatz on; Rom (Frühchristlich); Rosandić, Toma; Rožen-Kloster; Russew, Swetlin; Sachariew, Wassil; Sagorsk; Sakomara; Salachow, Tair; Saloniki; Samarkand; Samokov; Samokov-Schule; Sardarjan, Oganes; Sarjan, Martiros; Sawizki, Konstantin; Sawrassow, Alexej; Schatjor; Schewtschenko, Taras; Schischkin, Iwan; Schwarz, Wjatscheslaw; Semen-Kloster; Seni; Serow, Wladimir; Shendow, Alexander; Šibenik; Sibirische Kunst; Skopje; Skytische Kunst; Smolensk; Sobko, N. K. P.; Sofia; Sograf, Sacharij; Sokolow-Skalja, Pawel; Somow, Konstantin; Sopočani; Sotirow, Stojan; Sozopol; Spiridonov, Žeko; Split; Stajkow, Wesselin; Staraja Ladoga; Staro Nagoričino; Stassow, Wladimir; Sternen, Matej; Stoilow, Wassil; Stroganow-Schule; Stschedrin, Semjon; Studenica; Stupica, Gabriel; Šubic, Janez; Šubic, Jurij; Šubic, Vladimir; Subow, Fjodor; Subow, Iwan; Subow, Alexei; Surikow, Wassili; Susdal; Swenigorod; Swerdlowsk; Swonniza
• Lexikon der Kunst, Band 5, VEB E. A. Seemann Verlag, Leipzig 1978
  • Статьи: Tadschikische Kunst; Tanew, Nikola; Tansykbajew, Ural; Tartaglia, Marin; Tartu; Tirnovo; Taschkent; Tbilissi; Theophanes der Grieche; Thrakische Kunst; Tobolsk; Tolstoj, Fëdor Petrovič; Tomski, Nikolaj Wassiljewitsch; Trdat; Tretjakov, Pawel ichajlovitsch; Trezzini, Domenico; Trjavna; Trogir; Trojanski-Kloster; Tropinin, Wassili Andrejevitsch; Trubetzkoy, Paul; Tschassownja; Tschernigow; Tschetwerik; Tschirin, Prokopi; Tschistjakow, Pawel; Tschujkow, Semjon; Turkmenische Kunst; Ukrainische Kunst; Usadba; Usbekische Kunst; Uschakow, Simon Fjodorovitsch; Usunov, Detschko; Vešin, Jaroslav; Vilnjus; Wardsia; Wassiljew, Fjodor; Wasnezow, Apolinari; Wasnezow, Viktor; Weliki Ustjug; Wenew, Stojan; Wenezianow, Alexej; Werestschagin, Wassili; Wesnin, Alexander; Wesnin, Leonid; Wesnin, Viktor; Wischanow-Molera, Toma; Wischnjakow, Iwan; Witebsk; Wladimir; Wlassow, Alexander Wassiljevitsch; Wolgograd; Woronychin, Andrej Nikiforovič; Wrubel, Michail; Wurzel Jesse; Wykrushka; Zadar; Zagreb; Zalkalns, Theodor; Zarkwata; Žiča; Zonew, Kiril ; Zromi
• Lexikon der Kunst, Band 1 второ преработено издание VEB E. A. Seemann Verlag Leipzig 1987. Непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
• Статьи: Acheiropoietos; Alexandria; Andreaš; Andrejević-Kun, Djordje; Apokalypse; Arbanassi; Arilje; Assist; Athen; Athos; Ažbè, Anton; Bačkovo-Kloster; Basilika; Beinhaus-Kirche; Belgrad; Bema; Bethlehem; Bethlehemischer Kindermord; Bildprogramm; Bulgarische Kunst/bis 1944; Byzantinische Kunst
• Lexikon der Kunst, Band 2 второ преработено издание VEB E. A. Seemann Verlag Leipzig 1989, Непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Čiprovci; Daphni; Dečani; Deesis; Diakonikon; Dreikonchenanlage; Gjirokastra; Gračanica
• Lexikon der Kunst, Band 3 второ преработено издание E. A. Seemann Verlag Leipzig 1991. Непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Hagia Sophia, Konstantinopel; Heilige; Hetoimasia; Ikone; Ivanovo
  • Enciclopedia dell’arte medievale, I, Roma 1991:
  • Aer, c. 155-158; Albania, c. 287-293
• Enciclopedia dell’arte medievale, II, Roma 1991:
  • Статии: Apollonia, c. 175-177; Asenidi, c. 580-582
• Allgemeiner Künstler-Lexikon. Die bildender Künstler aller Zeiten und Völker^[de] [Всеобща енциклопедия на художествените творци от всички времена и народи], I, Saur, München/ Leipzig 1992:
  • Adamče Zugrao, c. 316
• Allgemeiner Künstler-Lexikon. Die bildender Künstler aller Zeiten und Völker^[de] [Всеобща енциклопедия на художествените творци от всички времена и народи], II, Saur, München/ Leipzig 1992:
  • Aleksov, Georgi I, c. 237; Aleksov, Georgi II, c. 237
• Enciclopedia dell’arte medievale, III, Roma 1992:
  • Bačkovo, c. 1-3; Berat, c. 386-388; Bojana, c. 569-571; Bulgaria, c. 816-825
• Lexikon der Kunst, Band 4 второ преработено издание E. A. Seemann Verlag, Leipzig 1992, непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Статьи: Koprivštica; Lewiew, Joan; Madara; Makedonische Schule; Malerbuch vom Berge Athos; Manasija; Manasses-Chronik; Maniera bizantina; Maniera greca; Maria, Marienbild; Maria Magdalena; Maria von Ägypten; Marica; Marienkrönung; Marienleben; Marientod; Markov-Kloster; Matejče; Melnik; Meteora; Mileševa; Milutin-Schule; Mistra; Morava-Schule
• Lexikon der Kunst, Band 5 второ преработено издание E. A. Seemann Verlag Leipzig 1993. Непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Nagyszentmiklуs; Nerezi; Nesebәr; Nesterov; Nikolaus, Hl. von Myra; Nikopolis ad Istrum; Niš; Novgorod; Obreškov, Benčo; Ochrid; Ostromir-Evangelium; Panagjurište; Panselinos, Manuel; Parsuna; Pavlovsk; Pazardžik; Peć; Pereslavl’/Zaleskij; Peruštica; Petrov, Nikola; Petkov, Najden; Pëtr von Novgorod; Philosophen; Pimen vom Kloster Sograf; Pliska; Plovdiv; Poganovo-Kloster; Pomorie; Postnik; Presbyterium; Preslav; Prespa; Prilep; Prizren; Prochor von Gorodez; Proskynetarion; Pskov; Pula
• Enciclopedia dell’arte medievale, IV, Roma 1993
  • Статьи: Butrinto, c. 21
• Lexikon der Kunst, Band 6 второ преработено издание E. A. Seemann Verlag Leipzig 1994, непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Ras; Raška-Schule; Ravanica; Refektorium; Rila-Kloster; Rogozen, Schatz von; Rom (Frühchristlich); Rostov; Rožen-Kloster; Rublëv, Andrej; Ruffo, Marco; Russische Kunst (bis 19. Jh.); Russische Kunst/Literatur; Sakomara; Samokov; Samokov-Schule; Seni; Sergiev Posad; Šibenik; Sibirische Kunst; Skopje; Smolensk; Sofia; Sopočani; Sozopol; Spiridonov, Žeko; Split
• Lexikon der Kunst, Band 7 второ преработено издание, E. A. Seemann Verlag Leipzig 1994. Непроменено издание Deutscher Taschenbuch-Verlag München 1996, 21998:
  • Статьи: Staraja Ladoga; Staro Nagoričino; Stroganow-Schule; Studenica; Susdal’; Tadžikische Kunst; Tərnovo; Tərnovo-Schule; Tartaglia, Marin; Taschkent; Taufe Christi; Tbilissi; Theophanos der Grieche; Theophanos der Kretier; Thessaloniki; Tolstoj, Fëdor Petrovič; Tomskij, Nikolaj Vasil’evič; Trdat; Tret’jakov, Pavel Michajlovič; Trezzini, Domenico; Trogir; Tropinin, Vasilij Andreevič; Trubeckoj, Pavel Petrovič; Turkmenische Kunst; Ukrainische Kunst; Usad’ba; Ušakov, Simon Fëdorovič; Usbekische Kunst; Uzunov, Dečko; Vardsia; Varna; Velikij Ustjug; Verklärung Christi; Verkündigung an Maria; Vešin, Jaroslav; Vladimir; Vladimir, Gottesmutter von; Voronichin, Andrej Nikiforovič; Wundertaten Christi; Wurzel Jesse; Zachariev, Vasil; Zadar; Zagreb; Zakomara; Zograf, Zacharij; Žromi; Zubov; Zvenigorod; Zvonnica
• Enciclopedia dell’arte medievale, VII, Roma 1997
  • Статьи: Halberstadt, c. 178-182; Harz, c. 188-191;Ivan Alessandro, c. 465-466
• Enciclopedia dell’arte medievale, VIII, Roma 1998
  • Статьи: Macedonia, c. 65-71; Meclenburgo-Pomerania Occidentale, c. 287-291; Meissen, c. 294-296; Melnik, c. 300-301; Nesebar, c. 663-666
• Enciclopedia dell’arte medievale, IX, Roma 1998:
  • Статьи: Pliska, 578-580; Preslav, 738-741
• Enciclopedia dell’arte medievale, X, Roma 1999:
  • Статьи: Sofia, 778-780
• Enciclopedia dell’arte medievale, XI, Roma 2000:
  • Статьи: Tarnovo, 71-72; Turingia, 377-380; Varna, 503-506

Литература

• Божан Тодоров, За възможностите на фоторепродукцията // Българско фото. — 1967. — № 3. С. 2—17.
• Георги Михайлов (Самоковска комуна 1965)
• Burkhard Böttger/Bernhad Döhle/Klaus Wachtel, Eine Reise zu antiken Kulturstädten, Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1971 (Neues Deutschland, 1971, Literatur–Beilage № 11, 10. ХI 1971, с. 9)
• Принос в българското изкуствознание Васил Пандурски, Куриловският манастир, Български художник, София 1975 // Народна култура. ХХ/1973. № 3. С. 3.
• Victor H. Elbern (Ostkirchliche Studien, Würzburg, XVIII/ 1979, № 4, c. 336-339);
• Neue Zeit, Berlin, 18. VI 1979;
• Thüringer Tageblatt, 1979, № 158, 7. VII 1979, c. 4);
• Kuhlmey (Berliner Rundfunk, 28.7.1979);
• Christa-Maria Dreißiger, Eineihalb Jahrtausende Kunst in Bulgarien // Neues Deutschland, XXXIV/1979, № 188, 11./12. VIII 1979, с. 14);
• Konrad Onasch, Kathedralen, Klцster und Ikonen // Neue Zeit, 13. VIII 1979);
• T. N. Braton [Norbert Randow] (Sonntag, XXXIII/1979, № 33, 19. VIII 1979, с. 10);
• (Der Demokrat, Schwerin, 20. VIII 1979);
• G. K. (Architektur der DDR, Berlin, XXVIII/1979, № 10);
• Konrad Onasch (Deutsche Literaturzeitung, 1979, кол. 1103-1106);
• Велизар Велков (Векове, IХ/1980, № 5, с. 90-92);
• Thomas von Bogyay (Das Münster, XXXIII/1980, c. 292-293);
• Gottfried Sturm (Zeitschrift für Slawistik, XXVI/1981, № 5, с. 797-801);
• Калина Канева, Нашето изкуство през вековете (Антени, XI/1981, № 20, 20. V 1981, с. 7);
• В. Григорович (Журнал Московской Патриархии, 1981, № 3, с. 79-80);
• Klaus Wessel (Bruckmanns Pantheon, XXXIX/1981, № 4, c. 375-377);
• Friedbert Ficker (Südost-Forschungen, 43/1984, c. 529)
• Берлин аплодира Емил Чакъров // Народна култура. ХХIII/1979. № 15. с. 5.
• Нар. артист Алексис Вайсенберг и Емил Чакъров с оркестъра на Караян // Народна култура. ХХIII/1979. № 22. с. 8.
• G. Li. (Sonntag, XLI/1987, № 12, 22. März 1987, c. 1);
• A.-G. Bartel (Zeitschrift für Slawistik, XXXIII/1988, № 3, с. 464-466)

Одним из источников, использованных при создании данной статьи, является статья из википроекта «Руниверсалис» («Руни», руни.рф) под названием «Чилингиров, Асен», расположенная по адресу: — «https://руни.рф/index.php/Чилингиров,_Асен» Материал указанной статьи полностью или частично использован в Циклопедии по лицензии CC BY-SA. Всем участникам Руниверсалиса предлагается прочитать «Обращение к участникам Руниверсалиса» основателя Циклопедии и «Почему Циклопедия?».